Jun
02

Сериали в повече (пета част)

4. Класификация на видовете тв сериали  Автор: Мая Василева Масовият интерес към сериалите е общ за целия свят. В началото се възприемат основно като форма на забавление, но впоследствие придобиват висока художествена и културна стойност. Пътят на сериалите от САЩ, където често са наричани сапунени, защото са спонсорирани от производители на перилни препарати, минава през Великобритания, за да се развие в културния кръстопът на Европа и останалите континенти. Днес сериалите са огледало на състоянията на обществата в държавите, в които са произведени.  Една от главните им характеристики е да откъсват телевизионния зрител от действителността. Сюжетът в тях е фикция, но художественията замисъл черпи вдъхновение от живи житейски ситуации.  Полският филмов критик  Якуб Маймурек в интервю за сп. “Light” на в. „Капитал” обяснява, че „ корените на сериалите ще открием в повестите, докато филмът е по-скоро продължение на театралната драма. Историята на сериалите е всъщност историята на телевизията – сериалите се появяват с първия телевизор, често се пренасят от радиото на телевизинния екран”. [1] Поводите сериалът да придобива все по-сериозна форма в Европа  могат да бъдат открити в историческите предпоставки – с новостите на технологиите в драматургични схеми да се осъществи прочит на преходните периоди в развитието на държавите от Централна и Източна Европа. За развитите кино индустрии на САЩ и Канада сериал...

[прочети повече]
Jun
02

Сериали в повече (четвърта част)

1.     Практически разлики в целите на телевизионното кино творчество в обществените и частни национални канали Световната финансова криза оказва сериозно отражение върху медийните модели на телевизионните организации и ги тласка към сериозни реформи за оптимизация на качеството в работата и ефективност в производството на продукция. Драстичното свиване на рекламния пазар принуждава програмните отдели да инвестират възможно повече в сегмента на най-гледаните си продукции. Обществените телевизии залагат на европейската продукция, която са задължени да имат на квотен принцип по европейското законодателство, а комерсиалните канали подхождат предприемачески към създаването на родни кино продукции, които да дистрибуцират на чуждите пазари. Преимущество на частните доставчици на аудиовизуални услуги е да се стремят към развиване на оптимални варианти за приходи от разработването на телевизионните си проекти. Положителен аспект на комерсиализацията е предимството да се инвестира в повече на брой и по-скъпи продукции. Закупуването на чужди филми и форматни предавания разширява кръгозоора на телевизионната аудитория и регистрира вкусовите предпочитания на най-голямата таргет група именно при разнообразие на проектите в конкретен телевизионен жанр. Един по-задълбочен прочит ще посочи прилика в предпоставените условия за възникване на трите най-ярки тенденции в  телевизионното програмиране в цял свят - необходимостта да се скандализират консервативните и трад...

[прочети повече]
Jun
02

Сериали в повече (трета част)

  1.     Предпоставки за развитието на телевизионното кино творчество Автор: Мая Василева   Българският медиен пазар, малък и зависим от преките чужди инвестиции, е пряко повлиян от европейската философия за културно многообразие и характерен облик на местното телевизионно произведство  с цел изграждане на общ и добре развит аудиовизуален пазар, който успешно да конкурира и да противостои на американските продукции. В това отношение Директивата за аудиовизуални медийни услуги е необходимата нормативна база, която извежда с приоритет създаването и излъчването на европейска продукция, насърчава независимите продуценти към усилено производство и приоретизира разработването на проекти с културна насоченост и със скрити механизми за търговски послания – важен ключ в търсенето на опции да се инвестира в ново и ново съдържание. Целенасоченото развиване на кино направлението в продукциите от европейския аудиовизуален пазар е въпрос на културна традиция в старите страни-членки на Европейския съюз. Сложните икономически предпоставки в държавите от Централна и Източна Европа изискват от местните производители да се включат в циркулацията на европейските продукции според капиталовите ресурси на компаниите от мащаба на малките им пазари и в духа на европейската инициатива за възпитаване на подрастващите поколения чрез въвеждането на занятия за опознаване на киноизкуството в училище. Малките кино и телевизионни пазари не разполагат с ресурсите н...

[прочети повече]
Jun
02

Сериали в повече (втора част)

  2.    Българският телевизионен пазар на кръстопът за сериали   Автор: Мая Василева     Българските зрители са живите свидетели на историческата предпоставка развитето на телевизията у нас да се забави с двадесет години и това да е ключов фактор и до днес[1]. В преекспонирането на подобна теза се крие пазарната и творческа логика в изграждането на цикличност в тенденциите на създаване на тeлевизионно съдържание. Към днешна дата съмнението в актуалността й може да се илюстрира със стихийното навлизане в българския телевизионен ефир на множество световни форматни предавания, които ни илюстрират какво представлява комерсиалната телевизия и доколко предразполага към морална и емоционална деградация. Трансформацията от консервативния зрител на социалистическото общество в модерния телеманиак на демократичните ценности извървява дълъг и мъчителен път на промени във визията, идеята и техническите параметри на съвременната телевизионна комуникация. [2] Когато в ранните години на демократичния преход, все още в условията на телевизионен монопол от страна на Българска национална телевизия, през 1993г. проф. Хачо Бояджиев, в качеството му на генерален директор, дава шанс за реализация на една хазартна игра от американски тип, тогава за първи път българският зрител бива завладян от стихията на продуцентския принцип и свободния телевизионен предприемачески дух, който след този пробив започва да създава у нас няколко години по-късно най-известните свето...

[прочети повече]
Jun
02

Сериали в повече (първа част)

 Автор: Мая Василева In 2011 Bulgarian television addicted to European and the worldwide latest tendency in independent production and co-production between audiovisual media services and local producers to produce, transmit and promote various TV series. The boom of the Bulgarian series pointed several questions about the preconditions for its occurrence, the contents of different types of TV series and media guild changes,  subject to the viewers interests of watching  short screen stories.   През 2011г. българският телевизионен ефир стана съпричастен към Европа и света в най-новата тенденция да се произвеждат, излъчват и популяризират сериали от местни продуценти. Бумът на българските сериали повдига редица въпроси относно  предпоставките за възникването му, съдържанието на различните видове родни филмови поредици и промените за медийната гилдия, продиктувани от интереса на зрителите да гледат на малкия екран своите истории. Key words: types of TV series, cultural focus, content selection, profile channels, TV series production policy Ключови думи: видове сериали, културна насоченост, сегментиране на съдържанието, нишови канали, политика в производтсвото на сериали   Сериал по световен формат, първи български сериал, сезон на българските сериали, бум на сериалите, сериалът като културен феномен, залязва модата на турските сериали, идва отговорът на българските сериали. Изброените словосъчетания показват едновременно амбицията на местнит...

[прочети повече]
May
30

Тв изследванията били изкривени

    Автор: Мила Аврамова, в. "Труд", 27.05.2011г.     Вестниците са едни от малкото продукти, които се продават от разпространителите без касова бележка и по този начин НАП не може да осъществи контрол. В момента никой не знае колко е бракът, защото се съобщават само данни за тиражите. Това обяви издателят Мартин Захариев, който води дискусията “Конкурентоспособност на медиите” във втория ден от работата на Седмата световна среща на българските медии в холандския град Хилверсум. Захариев съобщи още, че е “нужно да заработи одит бюро по тиражите, но дали това ще стане зависи от собствениците на “Труд” и “24 часа”, защото промените зависят от лидерите, а не от малките на пазара”. От същите зависи и регулацията във вестникарския бизнес, бе категоричен Захариев. Също според него пийпълметричните тв изследвания се изкривяват с 35 на сто, защото не обхващат цифровите абонати и потребителите през интернет. Собствеността на медиите трябва да е прозрачна, за да се знае чии интереси обслужват, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който участва в дискусията “Медии и европари”. Въпрос на време било някой да предложи създаването на публичен регистър, който да казва каква част от финансирането на съответната медия е публична - от държавен бюджет, грантово финансиране и т. н. В бъдещия нов закон за радиото и телевизията ще съществува регламент, позволяващ благотворителните каузи ...

[прочети повече]
May
04

Мартин Захариев: Затворът за журналисти поставя гилдията на колене

БЛИЦ Новини, 25 април 2011, 18:48 "Текстът в Наказателния кодекс, който предвижда от 1 до 4 г. затвор за журналисти, които насаждат омраза и дискриминация, е анахронизъм", каза издателят и журналист Мартин Захариев в предаването "Пряка демокрация" по ТВ7.   Издателят Петьо Блъсков нарече текста в Наказателния кодекс "фашистки" "Текстът в Наказателния кодекс, който предвижда от 1 до 4 г. затвор за журналисти, които насаждат омраза и дискриминация, е анахронизъм", каза издателят и журналист Мартин Захариев в предаването "Пряка демокрация" по ТВ7. Мартин Захариев, Петьо Блъсков и Константин Вълков от Дарик радио коментираха темата "Журналистите - врагове на демокрацията" и в частност последните промени в Наказателния кодекс, засягащи гилдията. "Това е жалък опит, прокаран по търлъци в парламента, да се удари четвъртата власт, да се постави тя на колене в предстоящите избори. От утре е уязвим всеки, който напише нещо срещу гей организации, срещу други раси и вероизповедания, и то наказателно", предупреди Захариев.  Издателят Петьо Блъсков нарече промените "фашистки, сталински текст". "Страшното е, че в главите на управляващите се ражда идеята за такъв текст. Журналистите и демокрацията сме брат и сестра", заяви той и допълни, че административни мерки срещу журналисти има и в Европа, но наказателното преследване по думите му минавало всякакви граници.  Март...

[прочети повече]
May
04

Опасност за журналистите след промяната в Наказателния кодекс

Източник: Зона БГ, 21.04.2011г. Пълномощничката по въпросите на медиите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Дуня Миятович e заявила, че предложените в България промени в Наказателния кодекс могат да застрашат свободата на медиите в страната, се съобщава в интернет страницата на организацията  Приетите от парламента миналата седмица промени предвиждат от една до четири години затвор за журналисти, които подбуждат омраза, дискриминация и насилие, основани на раса, етническа принадлежност, националност, религиозна принадлежност, сексуална ориентация и др. В писмо до българския външен министър Николай Младенов Миятович е заявила, че "е много важно да се намерят начини да се противодейства на омразата, без да бъдат накърнявани правата на свободно изразяване. Вкарването в затвора на журналисти за техни репортажи е недопустимо и не кореспондира с международното право." Тя също така е отбелязала, че в закона отсъства ясна дефиниция на това, какво точно трябва да се разбира под "дискриминация", което отваря вратите за различни тълкувания.  
Apr
14

Eвропейската комисия проучва как се прилага в националните законодателства на 16 държави-членки Директивата за аудиовизуални медийни услуги(ДАВМУ)

Европейската комисия е изпратила писма до 16 държави - Белгия, България, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Румъния, Испания, Швеция, Словакия и Великобритания – в които иска допълнителна информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Въпросниците включват питания по конкретни аспекти от приложението на ДАВМУ в националните законодателства. Определен е срок от 10 седмици за отговор. В България се очаква отговорът да бъде изготвен в сътрудничество между Комисия за култура, гражданско общество и медии, Съвет за електронни медии и Министерство на културата.   Въпросите, които ще получат допълнително разяснение са:   1. Принципът на страната по произход и юрисдикцията – създаване на вътрешен пазар и осигуряване на правна сигурност за доставчиците на медийни услуги; 2. Аудио-визуални търговски съобщения /включително продуктово позициониране, спосорство и телешопинг/; 3. Основни задължения по силата на Директивата - като например изисквания за идентифициране, правила за подбуждане към омраза, по отношение на достъпността, балансирано покритие задължения, регистрация на услуги по заявка/; 4. Правото на отговор; 5. Защита на непълнолетните; 6. Насърчаване на европейските произведения; 7. Събития от обществено значение; 8. Сътрудничество между регулаторните органи;   Въпрсникът на Европейската комисия по прилагането на ДАВМУ е още един повод за независмите прои...

[прочети повече]
Apr
11

Бум на българските сериали! Защо?

  Автор: Доц. Георги Лозанов в. „Труд”, рубрика „Култура”, 01.04.11г.   Всеки ден чуваме в реклами и самореклами, че предстои сезонът на българските сериали. Какво ли ще бъде, когато дойде, щом и в момента по трите национални телевизии се въртят поне пет такива, между които един детски. Явно това е новата мода в програмирането и то появила се, след като вече се бяхме примирили, че не ни бива в тая работа. И години наред извинително търсехме причините... Например творците по нашите ширини не ги привличат простите истории, те си падат по усложнените метафори. Или пък - социализмът масово преследваше масовата култура като буржоазно явление и спираше развитието й, а сериалите така или иначе й принадлежат. Да не забравяме и неволите на “малкия език” - каква масова култура без масова аудитория. Когато героите ти говорят на английски или испански, даже не е толкова важно какво казват. Изглеждаше, сякаш че родният ни образец за всички времена ще си остане “На всеки километър”, въпреки спора дали е масова култура или социалистическа пропаганда. Че бате Серго никога няма да слезе от трамвая и да влезе в мола. Но точно това се случи - синият екран набързо беше избърсан от съмнения и предразсъдъци и след първоначалния успех - особено на “Стъклен дом”, сега ни очаква (вече започна) серийният “бум” на сериалите. Така че си заслужава - и захласнато да ги гледаме, и дори още повече, ако не искаме да ги вид...

[прочети повече]