Apr
11

Българските сериали или скромните 2.5 млн.лв.

  Ива Стойкова, Economy News.bg, 04.04.2011г. Три нови български сериала са в програмата на две от националните телевизии тази пролет. БНТ прави първия си сезонен сериал - „Под прикритие”. bTV вече има опит със „Стъклен дом”, който приключва втория сезон и предстои трети. Телевизията излъчва и сериала „Столичани в повече”, очаква се и стартът на „7 часа разлика”. Нова тв продължава с известния “Забранена любов”. Появява ли се в България нова индустрия – тази на сериалите, както това се е случило през последните десетилетия по целия свят. Продуцирането на телевизионни сериали е една от най-доходоносните сфери, след като актьорите в някои от тях получават огромни хонорари – Чарли Шийн в „Двама мъже и половина” взема почти $1 млн. на епизод, Уилям Петерсън от „Местопрестъплението” - $600000, Кира Седжуик от „Разобличаване”- $275 000. На Балканите тази индустрия процъфтява в Турция, като един епизод от драматичен сериал има бюджет от 300 000 лири / 130 хил. евро/, докато серия от ситком излиза между 60-100 000 лири / до 44 хил.евро/.   Къде е България? Единствено обществената телевизия дава яснота колко струва подобен тип продукция. От сайта на БНТ става ясно, че 234 728 лв. с ДДС е цената за една серия и 2 647 590 за 12 серии. Проектът „Под прикритие” е бил избран от комисията като най-перспективен, защото бюджетът е изготвен съобразно с...

[прочети повече]
Feb
17

Писмо до председателя на Европейската комисия - г-н Жозе-Мануел Барозо в подкрепа запазването на Програма Медиа

                            До                             Г-н Жозе-Мануел Барозо                             Председател на Европейската Комисия                             Брюксел, Белгия       Париж, 17.02.2011г. Относно: Програма Медиа 2013   Г-н Председател,   Обръщаме се към Вас от името на европейските мрежи и международни производствени, дистрибуторски и изложбени организации, тъй като току-що научихме, че съществуването на Програма Медиа е под въпрос. В този контекст, членовете на заинтересованите мрежи и организации биха желали да подчертаят ангажираността си към тази програма, която има животоспасяваща роля за индустрията през последните 20 години. Преди няколко дни в Берлин ние бяхме горди да вземем участие в двайсетата годишнина от съществуването на Програма Медиа; за нас това бе възможност да оценим цялата работа, която свършхме в Европа благодарение на програмата: тренинги, подкрепа ...

[прочети повече]
Feb
01

Национална стратегия за развитие на творческите индустрии

Днес, на 01.02.2011г. в Министерство на културата от 15:30 часа ще се проведе  работна среща с министерства, ведомства и творчески индустрии за обсъждане на проект за Национална стратегия за развитие на творческите индустрии. Асоциация на телевизионните продуценти е поканена да присъства чрез свой представител и да изрази своята позиция за ролята и значението на стратегията за развитието на телевизионната продуцентска дейност у нас. Документът дава характеристика на нивото на развитие на телевизионното продуцентство у нас, очертава тенденциите на развитие, проблемните области и систематизира мерки за насърчаване на културна насоченост на редакционното съдържание, произведено от независими продуценти. Като крачка напред в изработването на проекта Асоциация на телевизионните продуценти отчита сътрудничеството между европейски и международни практики с подкрепата на Световната организация за интелектуална собственост(СОИС) и волята на наши експерти, представители на институции и творчески гилдии заедно да открият значението на културата в развитието на пазарната икономика в България.
Jan
13

Позиция на АТП относно развитието на телевизионното кино творчество

  На 12.01.2011г. Асоциация на телевизионните продуценти(АТП) изрази принципната си позиция относно бъдещото развитие на телевизионното кино творчество на бългаския медиен пазар с декларация, адресирана до г-жа Цецка Цачева - Председател на Народното събрание, г-жа Даниела Петрова - Председател на Комисия по култура, гражданско общество и медиите към 41 НС, г-жа Искра Фидосова - Председател на Комисията по правните въпроси, г-н Симеон Дянков - Министър на финансите, доц. Георги Лозанов - Председател на Съвет за Електронни медии(СЕМ) и г-жа Теменужка Петкова-Директор на АДФИ. Декларацията цели да запознае ръководителите на институциите с гледната точка на производителите на съдържание, каквито са телевизионните продуценти и да се противопостави на опитите за политическа намеса във функционирането на обществените медии, зад които прозират субективни интереси. Острата реакция на Асоциацията на телевизионните продуценти е предизвикана от  последната законодателна инициатива на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО с искане за промени в чл. 71 от Закона за радио и телевизия и изразени опасения на търговските оператори за наличие на нелоялна конкуренция и заплаха за качеството на телевизионното кино творчество у нас поради липса на контролен механизъм за изразходването на средствата за проекти от обществен интерес. Ние, от Асоциацията на телевизионните продуценти, за почти двегодишното си съществуване, за пореден път ставаме свидетели на намес...

[прочети повече]
Dec
13

Резолюция на ЕС относно обществените медии

  На 25.11.2010г. Европейският парламент прие резолюция по доклада на белгийския евродепутат от ЕНП- Иво Белет, относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система.   Резолюцията призовава страните-членки на ЕС да прекратят политическата намеса в съдържанието, предоставяно от обществените оператори, да им предоставят адекватно, пропорционално и стабилно финансиране, така че да могат да изпълняват своите компетенции. Обществените оператори трябва да предлагат атрактивно и качествено он-лайн съдържание за младите хора, които имат достъп до медиите предимно чрез Интернет. Приоритет за всички страни-членки на ЕС трябва да бъде спазването на европейските стандарти за свобода на изразяване, медиен плурализъм и независимост, както и компетентност и финансиране на обществените медии.   В тази връзка Европейският Парламент призовава Европейската комисия да извършва мониторинг, да подкрепя развитието и да гарантира прозрачността в собствеността на частните оператори.   В заключение, резолюцията призовава да се прилага авторското право към условията на новата цифрова ера, да се улесни повторната употреба на архивно съдържание и да се създадат разширени колективни лицензирани системи и достъпна система за заплащане на права.   Съставителите на съдържание в Интернет трябва да спазват съществуващите закони и Европейската комисия да обмисли начините, по които търсачките и Интернет доставчиците могат да допринaс...

[прочети повече]
Dec
10

Аудиовизуалната продукция в ЕС - възможности и предизвикателства

  Това е темата на публичното изслушване, организирано от Европейската комисия в рамките на “Green paper” - т.нар дискусионен документ, който е озглавен по същия начин.   Изслушването ще се състои на 13.12.2010г. в Брюксел. Начинът, по който кинематографичните и другите аудиовизуални произведения се произвеждат, дистрибуцират, маркетират, претърпява значителна промяна. Технологичното развитие променя както начините на използване на аудиовизуалното съдържание, така и очакванията и избора на потребителите.   Главната цел на изслушването е да се представят различните гледни точки на заинтересованите страни относно възможностите и предизвикателствата на он-лайн разпространението на аудиовизуални произведения, особено в контекста на новите услуги по заявка.   Президентът на Европейската асоциация на независимите продуценти(CEPI) - г-н Клаус Хансен, ще бъде един от панелистите в изсушването.
Nov
30

Гаранции за политическата и икономическа независимост на обществената телевизия

  11.10.2010г. Ето какъв е залогът, според Иво Белет, белгийски евродепутат от Европейската народна партия Интервю от European Parliament website   „Обществени медии (PSB) страдат от нарастваща политизация и неефективни модели на финансиране в няколко държави-членки на ЕС. Парламентите, правителствата и регулаторите трябва да инициират публичен дебат относно бъдещето на обществената телевизия, като се наблегне на деполитизирането на управленските структури, независимото обществено финансиране и да се постави силен фокус върху младите хора” - се казва в най-новия доклад на белгийския евродепутат Иво Белет.   Кои са основните проблеми, които застрашават политическата независимост на обществената телевизия?   Независимостта на обществената телевизия може да бъде накърнена по два начина. Първо - чрез политизирането на управленските структури - например, срещи на управителния съвет, на надзорния съвет, при назначаването на генералния директор. Затова настояваме в доклада членовете на борда да се назначават на основата на техните „компетентност и познания” в медийния сектор. Второ - независимостта на обществените електронни медии е застрашена, когато няма дългосрочно стабилно финансиране. Ако правителството вземе решение за бюджетите на годишна база, обществените оператори са уязвими на политическо вмешателство.   Как обществените електронни медии ще достигнат до младите хора? Традиционният начин на гледане на телевизия...

[прочети повече]
Nov
30

25,2 % за 2007г. и 24,6 % за 2008г. изпълнение на квота за произведения на независими продуценти отчита доклад на Европейската комисия

  Докладът на Европейската комисия, представен официално на 23.09.2010г в Брюксел, отчита насърчаването на еврпейски и независими произведения аудивизуални произведения по чл. 4 и чл. 5 от Директива 89/552/ЕИО. В изследването са включени 42, от които са освободени четири - RING.TV, TELESTAR TV, TV1, ЗДРАВЕ.  GTV спира да функционира през 2007г.   Европейски произведения   Като цяло, отчетените 23 канала са излъчили средно 55,6% европейски произведения за 2007г.   През 2007, от докладваните 23 канала, 15 са достигнали изискваната квота по чл. 4 от Директивата, докато 8 не са успели. Няма данни за 14 от включените 37 канала. Нивото на съответствие, по отношение на броя на каналите, е 40,5%. През 2008г., от докладваните 23 каналa, 14 са изпълнили квотата, но 9 не са успели. Не са доставени данни за 15 от общо 38 включващи се в изследването канали. Нивото на съответствие, по отношение на броя на каналите, е 36,8% Според доклада от СЕМ са положили всички усилия, за да съберат статистическите данни и ще предприемат мерки срещу онези канали, които не са предоставили информация. Не са дадени обяснения защо останалите канали не са постигнали изсискваната квота.   Европейски произведения на независими продуценти   Европейските произведения на независими продуценти на всички отчели се канали са 25,2% за 2007г. и 24, 6% за 2008г., представяйки 0,6% спад за референтния период. През 2007г., от отчетените 16 канала, 13 надхвърлят минима...

[прочети повече]
Nov
30

Две трети от гледаните в Европа телевизионни програми са с европейски произход

  Брюксел, 23 септември 2010г.   Съгласно публикуван от Европейската комисия доклад за периода 2007—2008 г. телевизионните оператори в ЕС отделят средно 63 % от своето ефирно време за програми, създадени в ЕС, а 35 % — за независими произведения от европейски продуценти. Подобен доклад Комисията публикува на всеки две години във връзка с популяризирането на европейски произведения по телевизията като една от основните цели на Директивата за аудио- визуални медийни услуги (ДАВМУ). Докладът показва, че в ЕС делът на европейските произведения в телевизионното програмно време е средно 62,6 % през 2007 г. и 63,2 % през 2008 г.Този дял варира за различните държави от 27,9 % за Кипър до 85 % за Полша през 2007 г. и от 30 % за Кипър до 83,11 % за Полша през 2008 г.По телевизионните канали в повечето държави-членки са показвани повече европейски произведения отколкото изисквания минимум съгласно правилата на ЕС. Средният дял на произведенията на независими продуценти в програмното време във всички държави-членки е 35,3 % през 2007 г. и 34,1% през 2008 г.Този дял варира за различните държави от 10,9% за Словения до 61,7% за Германия през 2007 г. и от 15,1% за Гърция до 62,3% за Германия през 2008 г.Следователно минимумът от 10 %, определен в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, бе постигнат във всички държави-членки. Делът в програмното време на новите европе...

[прочети повече]